Как се промениха медиите през 2026-та година?

Голяма част от работния ми и съзнателен живот е преминал в медии. Голямата ми любов си остана телевизията, въпреки няколкото забежки в радио и печатни издания. Още с прекрачването ми в БНТ, човекът, който ме откри за телевизията - големият Александър Авджиев много приятелски ми каза "Телевизията е краста. Ако един път се разболееш - излекуване няма." Така и стана, беше прав. Разболях се от тази неизлечима болест и телевизията си остана завинаги в сърцето ми.

За мен медиите са - телевизия, радио и печатни издания.

В новите времена обаче навлязоха и т.нар. "социални медии". Фейсбук и Инстаграм вече не са пространство просто да си споделяме фрагменти от живота. Хората, които публикуват там се смятат за журналисти. Смятат, че когато създават съдържание - те всъщност са част от медийната среда.

За съжаление истинските медии започнах да следват тенденциите от социалните мрежи. Спряха да бъдат коректив за обществото. Публикуването на клипчета в мрежата се излъчва в официаните медии или пък служи за информация, отправна точка за разследване и всъщност добиване на информация.

И отново се връщам на въпроса си - ние ли променихме медиите или медиите промениха нас?

Това, че всеки може да стане автор и това да бъде видяно от хиляди дава въображаема сила на автора. В собствените му очи той е звезда и журналист.

Истинската журналистика обаче е съвсем друго нещо. Колегите, които създават истории, разследват и умеят да владят ефира сякаш са изтикани в ъгъла и трябва да следват "трендовете" на социалните мрежи.

Искрено се надявам това да се промени скоро!

В България има много качествени журналисти, които владеят професията до съвършенство. За мен журналистиката е да разказваш истории деликатно и с усет. Не е да завреш микрофон в лицето на страдащ човек и да го питаш "виждам вашите сълзи, как се чувствате?". Съвсем не е това и никога няма да бъде.

Промяната винаги започва отвътре, от теб самия. И ако искаме да гледаме качествено съдържание, трябва да започваме от изискванията за себе си. Да не се съгласяваме да бъдем част от масата. Да не се оставяме да ни променят, а ние да бъдем промяната.

автор: Ива Димитрова